"Разработка на апаратура в помощ на учебния материал по физика и астрономия"

РАЗРАБОТКА НА АПАРАТУРА В ПОМОЩ НА УЧЕБНИЯ МАТЕРИАЛ ПО ФИЗИКА И АСТРОНОМИЯ

Един от най-сложните проблеми за учителите по физика в училищата е изнасянето на уроци по теми, свързани с астрономията. Причината не е в липсата на добра квалификация на кадрите, а фактът, че това е една прекалено тясно специализирана област. Тук е мястото, където специалистите в народните обсерватории винаги са се отзовавали да окажат помощ с полезни съвети и теоретични разработки. В конкретния случай става въпрос за два уреда, които ще се окажат ценен помощник на учителя по физика и по-специално при провеждане на практически занятия в СИП-овете по астрономия. Те са разработени от служители в НАОП “Н. Коперник” - Варна и експериментирани върху курсисти в обсерваторията, както и върху членове на младежки астрономически клуб “Канопус”.

Сред най-трудните за възприемане теми се откроява оптиката и по-точно устройството на оптическите уреди. Тук няма да коментираме познанията на онази част от учениците, които си мислят, че “телескопът” е уред за скопяване на телета! Какво да кажем тогава за “хороскопа”? (Горките хора!). Темата се оказва “препъни камък” не само за отличници, но дори и за опитни преподаватели. Използвайки схеми и чертежи в някои учебници, те се оплитат съвсем. След дълго лутане из лабиринта на мозъчните си гънки до такава степен се объркват в своите разсъждения, че достигат до гениални изводи: вместо увеличен, наблюдаваният обект би трябвало да е умален. Ами как няма да е умален, като бъркат окуляра с обектива!

За да станат по - понятни нещата трябва да се сведат до нещо по- близко и разбираемо за основната маса. Единичната увеличителна тръба се нарича “монокъл”. Когато уредът се състои от два елемента, това е вече “бинокъл”. Ние обаче успяхме да конструираме уред, съставен от три тела, наречен “тринокъл”! Препоръчително е да се използва през облачни нощи, в които всички останали конвенционални оптически уреди са безсилни…Фиг 1.(показва се тринокъла, съставен от три бирени бутилки, прикрепени една към друга с тиксо)

Уредът се състои от три елемента, с вместимост от 0,33 до 1,5литра. Дори е допустима употреба на специална модификация тип “варио”, където обемът на отделните елементи варира от 0,33л, през 0,5л, до 1,5л. Уредът е строго индивидуален и е необходимо преди провеждането на практически наблюдения да бъде осигурен такъв за всеки участник! Начинът на употреба е следният: с лост от първи род и опорна точка единият от елементите се активира…..(с вилица се отваря капачката). След това двата елемента се поставят на очите, а с третия се процедира ето така:… Фиг 2.(отпива се звучно глътка бира).

Употребява се до промяна на агрегатното състояние на съдържанието на елемента от течно в газообразно. Следва ротация на 120o и процедурата се повтаря. Забележка: Да се внимава със скоростта на употреба, за да не се стигне до преждевременна демонстрация на вулканичната активност на Йо! При изчерпване на ресурса на уреда, при необходимост той може да бъде заменен с друг такъв (или по-голям). Уредът се употребява до извисяване на духа високо, високо над облаците, където те вече няма да са пречка!

Внимание: При употреба от недостатъчно тренирани наблюдатели е възможно да се достигне до пълно откъсване на съзнанието от гравитационно прикованото тяло. В резултат на това се получават т. нар. “несъзнателни елементи”.

Друга кошмарна тема, която кара косите на учителите по физика да настръхват, е темата “Космонавтика”. Мисълта, че трябва да се търси литература по въпроса или да се сърфира за информация от ИНТЕРНЕТ е направо шокираща. Как да бъдат обяснени на учениците цели космически програми като “Галилей” , “Касини” или “Войяджър”. Темата за учениците е толкова далечна, колкото отдалечени от Земята са космическите апарати на тези програми. За да бъдат разбрани, отново е необходимо разговарянето на достъпен за аудиторията език. Ето защо сме разработили макет на космически апарат, наречен “Савояджър”. Той може да бъде демонстриран в две разновидности в зависимост от вида на основното тяло… Фиг 3..(показва се макетът, представлявящ бутилка “Савой клуб”, от двете страни на която са прикрепени две бутилки “Тоник” ). Ако централният твърд ускорител е бутилка от джин, то стабилизаторите му отстрани са задължително от две бутилки “Тоник”; ако основното тяло обаче е водка, се прибягва до комбиниране с доматен сок. Хубавото при този уред е, че може да се използва от трима души едновременно, където след подаден стартов сигнал и отпиване на глътка следва ротация на участниците в експеримента. Употребява се до изчерпване на съдържанието на някои от елементите и подменянето им с други, подобно на американските совалки. Възможно е при някои участници да се получи пълна дезориентация и загуба на чувство за реда за отпиване. С това се демонстрира разстройване на дейността на бордовия компютър при преминаване през радиационните пояси на Юпитер или попадане в облак с високоенергитични частици след мощно слънчево изригване.

Аналогично някои от гореспоменатите програми могат да бъдат подходящо преименувани, например мисията “Касини” в “Капни ми”, мисията “Галилей” в “Поналей” и т.н. Въобще това е област без никакви

ограничения, предполагаща всякакви импровизации!

В заключение искам да отправя един апел към учениците: Млади приятели,

МНЗ предупреждава, че алкохолът е вреден за вашето здраве! Спомнете си един цитат от недалечното минало:

“Алкохолът-враг на пола, чрез плодов сок - към полов скок!” Експериментите в тази област могат да бъдат много опасни. В никакъв случай не правете това у дома. Оставете рисковете на професионалистите, т.е. вашите преподаватели!

Благодаря за вниманието!

Авторски колектив:

Свилен Ставрев,

Свилен Георгиев, Николай Николов,

Иван Трухчев, Петър Йорданов,

Иван Градинаров, Галин Генчев,

Владимир Арнаудов, Цветелина Байкушева

Ръководител: Валентин Велков – Народна астрономическа обсерватория и планетариум “Николай Коперник” – гр. Варна

Следва продължение – доклад, получен от наблюдения с апаратурата!