Космогонията на Буддизма.
Буддизмът е една от най-разпространениете и древни религии на света. Наименованието Буддизъм се налага в европа през ХІХ век и се отнася до всичко, което есвързано с учението на Сидхарта Гаутама, или Буда. Самата религия възниква през VІ в. пр. Хр. с проповедите на Гаутама Буда. През дългия период на съществуване, тя непрекъснато се развива, като се приспособява към различните епохи и култури, прибавяйки към индийския си произход нови елементи. Традиционно Буддизмът се дели на Махаяна Тхарведа, тъй наречената Велика колесница и Учението на старейшините. В неговата основа лежи учението за Четирите благородни истини, за страданието, за произхода и причините за страданието, за пътищата към неговото преодоляване и достигането до Нирвана, които са свързани с трите разновидности за възвръщането на добродетелите: нравственост, съсредоточаване, мъдрост – Пранджа. Духовната практика на философско-религиозното учение разглежда изминаването на тези три пътя, водещи до прекратяване на страданията и до достигането на най-висшата точка- Нирвана. Съгласно традициите Буда Гаутама Сидхарта се ражда в рода Шакйа, кастата на кшатрите в царството Магатха ок. 563-67 г. пр.Хр. , което се намира в района на юг от съвременен Непал. Съгласно традицията преди това знаменито събитие, Буда се е прераждал в различни същества и хора: в птица, животно и като човек в няколко личности. Баща му Судходана е цар на шаките, потомци на Слънчевата династия. Майка му се нарича Майя /или Майя-деви/, която преди да роди своя син, след седемдневно постене и уединение, сънува, че бива пренесена от висши духовни сили в чудна страна, сред Хималаите, където след ритуални умивания, бъдещият Буда влиза в нея откъм дясната й страна, под формата на прекрасен бял слон. Брахмините разтълкуват съня, и съобщават, че детето, което ще се роди, ще стане или велик владетел, или ако се отдаде на аскетизъм, ще стане Буда, който ще саси света от греховността и невежеството. След разкошния живот в двореца на своя баща Капилавасту, Сидхарта случайно се сблъсква с жестоката реалност и стига до извода, че реалният живот е свързан със страдание и болка. Той се отказва от живота в двореца и се отдава изцяло на аскетизма, заедно с горските отшелници. По-късно стига до извода, че аскетизмът е неправилен и че трябва да се намери Средния път. По време на медитация под дървото Бодха, той взима решение, независимо от всичко да намери Истината. На 35 годишна възраст достига до Просветлението, след което започва да нарича себе си Буда /букв. Пробуденият/. Останалите 45 години от своя живот той обикаля из Централна Индия в долината на Ганг и обучава своите последователи. Наричан е още Шакйамуни или Мъдрец от клана Шакйа. Един от иследователите на Буддизма у нас е Ивайло Костов, който в своята книга „Световни религии” прави обобщения на дългогодишните си изследвания. В раздела Космогония, той посочва основните идеи на учението, свързвани с възникването на света и на неговата организация. В будистките легенди, пише авторът, в центъра на света стои огромната планина Меру, около която обикалят в кръг Слънцето, Луната и звездите. На нея живеят Брахма, Вишну, Шива, Индра и др. от нея извира свещената река Ганга. Меру е обкръжена от семем планински хребета, които са отделени един от друг от кръгли езера, зад които са разположени четирите континента, съответстващи на четирите посоки на света. Всеки един от тях е обкръжен от петстотин острова, които мият бреговете си от водите на Световния океан. И така, Светът е вечен и динамичен. Той свякога е съществувал и ще съществува. Световният живот е един вечен кръговрат. Като премине четири последователни периода: образуване, развитие, старчество и разрушение и като завърши битието си с превръщане в Хаос, Светът след известно време отново започва да преминава същите тези периоди. При всеки от тях се явява по един Буда, който открива Истината и направлява Света”. Будиският Космос е един огромен жив оргънизъм, в който се преплитат и съжителстват най-ниски и безрасъдни деяния, които се борят с най-възвишените стремежи на човешкия и свръхчовешки разум. Всичко се намира в постоянно вдижение и промени, а оста на този кръговат е самият човек и неговото възприемане на света. Поради тази причина в будиския Космос няма ясно очертани граници между живата и неживата природа, между флората и фауната и между живите същества – мислещи и тези без разум. Всяка сфера или ниво на познанието потенциално съдържа в себе си по-виска организация и преминава плавно в други, както по-нисши, така и по-висши състояния. Оттук се ражда и благоговейният трепет към всички прояви на живота, както най-нищожното насекомо може да бъде някаква форма на низвергнати хора с лоша карма, така те биха могли в бъдеще да се преродят, достигайки нивото на най-голям разум и да станат Бодхисавти или дори Буди, според Махаяна. Будиският Космос в архитектурата е представен във фрмата на храм-параклис – Ступа. Всеки елемент, на който носи семантично зачение и където религиозната символика се съпътства и с ритуални действия. Трите части на храма: основата, камбановидният купол и връхната част, символизират /трите съда на битието/ Камалока, Рупалока и Арупалока. Те представляват трите тела или трите лика на Буда, които си взаимодестват и взаимно се допълват. Първото тяло – тялото на закона. Представлява основата на храма и е свързано с изявата на Буда в човешки облик, в който всичко е подчинето на закона на причинно-следствените връзки. То съответства на Камалока. Второто тяло – тялото на преобразуванието. Свързано е с пребиваването на Буда в свръхестествени същества, всезнаещи, всемогъщи и всеблаги, което съответства на Рупалока. Третото тяло – тялото на Блаженството. Олицетворява първичната и неизменна реалност, съответстваща на Арупалока. Това е състоянието на Нирвана, за което няма адекватни термини за описание. Според традицията Буда Шакйамуни е бил петият, като преди него други четирима са служили на човечеството. Учението на сегашния Буда съществува малко повече от две и половина хилядолетия, а целият му определен срок е пет хиляди години. То вече е достигнало апогея си и навлиза в „старческия” си период, като започва постепенно да губи своето значение за човечеството. Хората отново се поддават на илюзията. Расте броят на неморалните и невежите в религиозен смисъл. В критичния момент ще се появи Буда Майтрея, който вече се годтви за това, намирайки се на четвъртото ниво на божествата от Камалока – небето Тушита, изчаквайки времето на последното си раждане на земята. С ярката светлина на новото си учение, той „ще изтръгне хората от мрака на заблудите и низките страсти и ще разкрие ново Спасение на света”. Така ще започне последният период от съвремената Калпа. Майтрея ще има изполиски ръст, а хората ще придобият други физически данни и интелектуални способностти. Майтрея ще проповядва Любов по целия свят.