Геологът Петер Шулц и неговите колеги, изучавайки следите от метеорита, паднал на 15 септември около Каранкас в Перу, стигнаха до извода, че съвременните представи за поведението на метеоритите в атмосферата се нуждаят от корекции, съобщи Университетът Браун. За перуанския метеорит се писа из целия свят, тъй като веднага след неговото падане жителите на Каранкас започнаха масово да се оплакват от недоимък - причините за който така и не бяха еднозначно установени. Групата на Шулц, който е специалист по кратерите с извънземен произход, се зае с изучаването на редицата загадки на метеорита - с каква скорост той е летял и защо е оставил такъв голям кратер, с диаметър близо 15 m. По данни на Университета Браун, фрагментите от почвата, избити от удара на метеорита, могат да се намерят на разстояние 4 футболни полета от кратера - в официалния доклад на Перуанския институт по геология и металургия се споменават 200 m. Тези данни, заедно с откритите в местата на стълкновението т.нар. планарни деформации - пречупвания в линиите на пясъчните слоеве - позволи на групата на Шулц да пресметне скоростта на метеорита. В момента на удара тя е била около 24 000 km/h. Това е 40-50 пъти повече, отколкото би могло да се очаква. Първоначално, метеоритът е бил определен като метален, но накрая бил признат за каменен, т.нар. хондритен метеорит. Досега се предполагаше, че такива метеорити обикновено се разпадат на парчета при навлизането си в атмосферата и не долитат до повърхността на Земята цели - но перуанският метеорит е успял. Според Шулц, този метеорит също се е разпаднал на фрагменти, но те не са се разлетели на всички страни, порави високата му скорост. Около метеорита е възникнала ударна вълна и фрагментите не са могли да преодолият създанената от нея бариера. Вместо това, те са се преместили така, че метеоритът в крайна сметка е приел по-обтекаема форма. Това му е позволило да губи по-малко от скоростта си при своето движение през атмосферата. Ако теорията на Шулц е вярна, тя силно ще измени представите за това, какви метеорити могат да долетят до повърхността на Земята и дори, кои падини имат метеоритен произход. Оказва се, че малките каменни метеорити също са способни да преодоляват атмосферата. Резултатите на изследователската група бяха представени от Шулц на 11 март, на 39-та конференция по изучаване на Луната и планетите. А какво ще стане, ако хвърлим бумеранг от борда на МКС? Това смята да провери японският космонавт Такао Дои, който скоро след изстрелването на Endeavour ще метне от МКС няколко хартиени бумеранга, предоставени му от Ясухиро Тогай, световен шампион в този спорт. T
Advertisement