Роден е в края на VІ в. На остров Самос. Негов учител е Перекид. В Южна Италия основава своя школа.
Питагорейството е едно уникално завоевание, наречено гръцко чудо. Едно явление, което впечатлява със своето съдържание, възникване и дълготрайно влияние. Хронологически това гръцко чудо се помества в рамките на малко повече от две столетия, от средата на VІ в пр. Хр. , когато възниква ранното питагорейство до края на VІ в. Пр. Хр.
Ето някои от най-важните приноси на питагорейската наука, свързани с астрономията.
Според Радев, питагорейците първи осъществяват прехода от космогонията към космологията. Те тръгват от чистата ръзсъдъчност към разума. Схващат Астрономията като теория за закономерностите на небесните тела. Въвеждат понятието Космос, като понятие на космологията. До Питагор, гърците използват старото значение на Космос , а именно Космосът е видян като хармония, строй, ред, строеж. От този момент нататък понятието е определение на Универсума в неговата цялост. Така светът в Космоса ще се представя като единна цялостна природа.
Освен това те схващат Космоса като вечна природа. За питагорейците няма по-съвършено, хармонично и по-прекрасно от Космоса и неговата вечност. Космосът е хармонично единство, в което има определени отношения и строги закономерности. Космосът е представен като жив организъм, който функционира по силата на собствени закони и е единна система. Питагорейците предлагат свой модел за устройството на Космоса. Той се изразява в следното: Светът е краен. В центъра му се намира Огъня, около който кръжат девет видими небесни и едно невидимо тела: Млечният път и петте известни тогава планети; Слънцето; Луната и нашата Земя, която има на-съвършената форма – кълбо и Противоземя, /друго небесно тяло. Забелязваме, че този модел за строежа на Вселената, който е могъл да се утвърди в Европа хелиоцентричния модел за устройството на Вселената. Има постулат, който може да има оправдание за изходните предпоставки за Питагорейската философия, а именно – Ч И С Л О Т О 10, което показва цялостта и хармонията на света. Оттам и антитялото, което се намира в противоположната страна на земята. В своето движение около централния огън, небесните тела според питагорейската философия издават звуци, които представляват космическата хармония. Според сведенията, единствено Питагор долавя тази хармония.
Радев прави заключението, че идеята за света е схваната от питагорейците като една космическа система, която е подчинена на свой логос, като универсална хармония, която има иманертни закономерности.
