АСТРОУИКИ

Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.

Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.

Текуща версия Вашият текст
Ред 1: Ред 1:
  +
 
ПЪЛНО ЛУННО ЗАТЪМНЕНИЕ
 
ПЪЛНО ЛУННО ЗАТЪМНЕНИЕ
   
Ред 32: Ред 33:
   
   
Пълното лунно затъмнение само по себе си е впечатляващо явление. А ако го наблюдавате от някое необичайно място, впечатлението от небесното зрелище многократно се усилва. Например, от красивите скали на Белоградчик... Затъмнението ще започне късно през нощта (или рано сутринта) на 21 февруари в 2 h 34 min. Тогава [[Луната]] ще започне да навлиза в земната полусянка и практически първоначално нищо няма да се забележи. Но с напредването в сянката на Земята, Луната ще започне да губи своята яркост. След което ще започне да изменя и цвета си. От обикновено яркия си бяло-сив цвят тя ще стане тъмно червена. В 5 h 00 min напълно ще се потопи в сянката на Земята. Централната фаза на затъмнението, когато Луната се намира най-близо до центъра на земната сянка, ще продължи 51 min. Може би очаквате, че Луната ще стане съвършено черна, тъй като на нея не попада пряка слънчева светлина, а самата тя не умее да свети. Но Земята никога не я остава в пълен мрак. Атмосферата на [[Земя]]та филтрира слънчевата светлина, пропускайки при определени условия само червената светлина. И ако в този момент се намирахме на Луната щяхме да видим как Земята напълно закрива Слънцето. А самата Земя би била заобиколена от много червен пръстен... Дано времето ни позволи да видим удивително красивото зрелище - червена Луна на небето. Всъщност, когато Луната напълно се потопи в земната сянка и цвета й стане тъмно червен, се наблюдават и други нюанси. Оцветяването се обяснява просто - пречупената и филтрирана в земната атмосфера светлина пада върху Луната, като леко я подсветва с червеникаво, докато спътницата ни е в земната сянка. Но по време на затъмнението може да се наблюдава и друго, много интересно явление, забелязано от много наблюдатели. Когато Луната се намира на края на земната сянка, нейният лимб придобива необичаен и много красив синкав цвят. Как се обяснява това явление? Първата възможност е да привлечем на помощ хипотезата за психологичната илюзия. Наситеният, макар и не ярък цвят, е способен да породи илюзията, че виждаме допълнителен или близък до него цвят, т.е. може да се види синкав или зеленикав цвят там, където го няма. Другото обяснение се състои в неправилната установка на баланса на бялото в нашия мозък, който както днес е добре известно, действително е способен субективно да възприема белия цвят като спектрално различен от белия. Например, ние виждаме като бял цвета и на Слънцето, и на електрическата крушка с нажежаема жичка, които се отличават спектрално един от друг. И двете обяснения не са много добри, тъй като синият край на Луната се вижда и на някои фотографии. Налага се да се привлече още и неправилната установка в баланса на бялата автоматика на фотоапарата. Физичното обяснение се състои в това, че когато краят на Луната се намира в края на земната сянка, на лунния ръб попада светлина, преминала през сравнително дебелия озонов слой на Земята. А озонът, може би, силно разсейва червената светлина, следователно пропуска много синьо. Възможни са и други обяснения на ефекта. Вие също бихте могли да опитате да решите загадката със синкавата светлина на Луната.
+
Пълното лунно затъмнение само по себе си е впечатляващо явление. А ако го наблюдавате от някое необичайно място, впечатлението от небесното зрелище многократно се усилва. Например, от красивите скали на Белоградчик... Затъмнението ще започне късно през нощта (или рано сутринта) на 21 февруари в 2 h 34 min. Тогава Луната ще започне да навлиза в земната полусянка и практически първоначално нищо няма да се забележи. Но с напредването в сянката на Земята, Луната ще започне да губи своята яркост. След което ще започне да изменя и цвета си. От обикновено яркия си бяло-сив цвят тя ще стане тъмно червена. В 5 h 00 min напълно ще се потопи в сянката на Земята. Централната фаза на затъмнението, когато Луната се намира най-близо до центъра на земната сянка, ще продължи 51 min. Може би очаквате, че Луната ще стане съвършено черна, тъй като на нея не попада пряка слънчева светлина, а самата тя не умее да свети. Но Земята никога не я остава в пълен мрак. Атмосферата на Земята филтрира слънчевата светлина, пропускайки при определени условия само червената светлина. И ако в този момент се намирахме на Луната щяхме да видим как Земята напълно закрива Слънцето. А самата Земя би била заобиколена от много червен пръстен... Дано времето ни позволи да видим удивително красивото зрелище - червена Луна на небето. Всъщност, когато Луната напълно се потопи в земната сянка и цвета й стане тъмно червен, се наблюдават и други нюанси. Оцветяването се обяснява просто - пречупената и филтрирана в земната атмосфера светлина пада върху Луната, като леко я подсветва с червеникаво, докато спътницата ни е в земната сянка. Но по време на затъмнението може да се наблюдава и друго, много интересно явление, забелязано от много наблюдатели. Когато Луната се намира на края на земната сянка, нейният лимб придобива необичаен и много красив синкав цвят. Как се обяснява това явление? Първата възможност е да привлечем на помощ хипотезата за психологичната илюзия. Наситеният, макар и не ярък цвят, е способен да породи илюзията, че виждаме допълнителен или близък до него цвят, т.е. може да се види синкав или зеленикав цвят там, където го няма. Другото обяснение се състои в неправилната установка на баланса на бялото в нашия мозък, който както днес е добре известно, действително е способен субективно да възприема белия цвят като спектрално различен от белия. Например, ние виждаме като бял цвета и на Слънцето, и на електрическата крушка с нажежаема жичка, които се отличават спектрално един от друг. И двете обяснения не са много добри, тъй като синият край на Луната се вижда и на някои фотографии. Налага се да се привлече още и неправилната установка в баланса на бялата автоматика на фотоапарата. Физичното обяснение се състои в това, че когато краят на Луната се намира в края на земната сянка, на лунния ръб попада светлина, преминала през сравнително дебелия озонов слой на Земята. А озонът, може би, силно разсейва червената светлина, следователно пропуска много синьо. Възможни са и други обяснения на ефекта. Вие също бихте могли да опитате да решите загадката със синкавата светлина на Луната.

Please note that all contributions to the АСТРОУИКИ are considered to be released under the CC-BY-SA

Отказ Помощ за редактиране (отваря се в нов прозорец)