АСТРОУИКИ
Advertisement

Зимен хексагон /шестоъгълник/ Сред многото куриози на зимното небе “декември-януари-февруари” се откроява Големият зимен хексагон. Той не може да бъде пропуснат дори и от наблюдателите с по-малко опит.


Тази геометрична фигура се състои от шестте от най –ярки звезди на зимното небе. Тръгвайки от най-северната звезда, следвайки обратно на часовниковата стрелка, откриваме:

Ig96 solarsystem 02.jpg

- Капела - отстояща на 48 светлинни години, намираща се в съзвездието “Колар”; - Кастор - 45 светлинни години, намиращ се в съзвездието “Близнаци”; - Процион – 11 светлинни години, намиращ се в съзвездието “Малко куче”; - Сириус - 8 светлинни години /най-южната звезда/ в съзвездието “Малко куче”; - Изкачвайки се към север-изток се намира Ригел – 896 светлинни години в съзвездието “Орион”; - Шестоъгълникът завършва с Алдебаран – 67 светлинни години, намираща се в съзвездие “Телец”; - Между най-отдалечените точки на хексагона, където се намират Капела и Сириус са затворени? 63 градоса от небето. Светлината пътува в пространството с около 300.000 км в секунда. За една минута прекосява 18 милиона км; за час изминава малко повече от един милиард км; за 24 часа прекосява 26 милиарда км; за 30 дни около 778 милиарда км; за една година малко по-малко от 10.000 милиарда км! - Сириус е най-ярката звезда на цялото небе и отстои от Земята само на 8 светлинни години, тоест на около 80.000 милиарда км. - Най-близката звезда до Земята безусловно е Проксима от Центавър, отстояща на около 4 светлинни години /40.000 милиарди км/. - Във вътрешната част на хексагона се намира една много ярка звезда Бетелгейзе – 304 светлинни години, от съзвездието “Орион”. - По една щастлива случайност големият хексагон е заобиколен от безброй много интересни обекти. Някои от тях могат да се наблюдават и без оптични инструменти. Най-първият е звездното струпване на Плеадите /М45/ от съзвездието “Телец”. Почти в центъра на съзвездие “Близнаци” през този период се вижда един много ярък обект, който не е звезда, а е планета. Това е Сатурн, най-хубавата в цялата Слънчева система, ако разбира се се наблюдава с един добър телескоп. - Една друга приказно красива картина, която ни предлага зимното небе е Голямата мъглявина на “Орион” /М42/. Тя може да се наблюдава с бинокъл като една слаба осветеност на тъмния небесен фон, докато с телескоп става един обект пълен с ясно- тъмни особености. - В съзвездията “Колар” и “Близнаци” с бинокъл могат да се наблюдават различни звездни натрупвания.

Наблюдавайки зимното небе дори и с невъоръжено око, ще можете да се насладите на приказни картини. Незабравими могат да останат обаче спомените сред нови приятели около средно голям телескоп.

Ч. ДУЦОВ

Advertisement